bsp; Така в
рамките на текста са вместени различните философски възгледи за човека-
прекалено материалистични и прекалено духовни[xvii]. Летящите
пред бурята атоми и звезди (сливащи се с морето, скалите, небето, безкрайността...),
на които са уподобени хората в представите на мистиците през войната, са в
унисон с другите разпилени петънца, пръски от цветове и изрази в импресията
(картина-текст). Има загатвания за тоналност и опити за вплитане на елементи,
създаващи представата за тоналност- Мисис и мистър Рамзи са сравнени с два
музикални тона (57;58) и
ето как се
допълват с противоположните си възгледи
: ‚Всички
сме в Божиите ръце“- мисис Рамзи
(82;83);
„Изправи се и застана на носа с изпъната
стойка, висок, сякаш готов да извика: „Няма Бог”- помисли си Джеймс”(235);
ритъм и съзвучие между два различни тона
(съпрузи):
висок (тя) и нисък (той)....
В други описания допълването е хармонично, като например действията на
художника, който рисува в Първа част, и движенията на Лили, когато рисува или
Лили в Трета част
сред купчинки от бои,
подобни на мравуняк. Ритъмът в цялата творба е резултат от редуването на
ритмичност и неритмичност; хармония и дисхармония; изграждане и разрушаване-
пресъздадени са хармонията в хаоса и хаосът в хармонията. Съвкупността от тези
моменти е алюзия за ритъма на сърцето, пулса на живота, безкрайния кръговрат на
работа и отмора- малки преходни и нетрайни частици от огромния безкраен кръг на
живота, които със своята мимолетност, подобно на светли петна върху
импресионистично платно, очертават фигурата на Вечността на Вселената… Всичко
събрано в една книга заедно със самата книга метафорично е представено като
пърхаща жива пеперуда, чиито цветове се разпознават върху бляскавата повърхност
на кориците- криле, съответстващи на Първа и Трета част; и тяло, съответстващо
на Втора част- тъмен цилиндър, побрал в себе си живота и смъртта, времето и
вечността.
Романът
е композиран като симфонична творба от три части[xviii]: първата
и последната част са огледални, следователно са реплики една на друга, а
централната- втора част е реквиемна, защото се отнася до смъртта на мисис
Рамзи, Андрю и Пру, и изобщо до войната. Човешкото тяло е раздробено на атоми,
подобно на пръските върху импресионистично платно, на думите и изразите в
романа, които задават определени акценти- симфония не от звуци, а от пръски и
атоми; симфония, изразяваща разпад: а-симфония.
„Към Фара” може да се разглежда метафорично
като научен експеримент, защото на преден план е изведен инструментариумът (темите
за живота, литературата и изкуството), чрез който авторката достига по-безболезнено
до най-съ
