Проблемът за живота, литературната творба и изкуството

че няма смисъл[xxii]. Със сигурност с участието на синът му, Кристофър Толкин в редакцията и подготовката на книгите за издаване, развитието на творбите е достигнало до интересен етап, в който може да се говори за форма и начин на аранжиране на поредицата като цялостна творба. Основата е зададена от автора. Синът му не внася нищо ново от себе си, а съкращава така, че да може да свърже отделни елементи от черновите в някакъв ред[xxiii].

Поредицата да може бъде разгледана метафорично като лаборатория за научни експерименти, тъй като Толкин конструира свят на различни нива, населен от много духове и същества, в който функционират създадените от него езици. В началото на литературното му творчество стои Словото- имплицитно представено чрез песента (мелодията, музиката) на Илуватар и Айнулиндале - симфонията на Айнурите- първите висши духове, съответстващи на ангелите в християнството. Тук авторът акцентира върху проблема за истинското изкуство чрез невъзможността механиката да съперничи на природата и на Бог. Силата на природата е представена чрез Илуватар, истинското изкуство- чрез изкуството на Елфите, а лъжовното изкуство- чрез техниката и магиите, с които Мелкор (падналият, подобно на Сатанаил, Валар) се опитва да копира своя творец[xxiv]. В самото начало на творбата сякаш е имплицирана концепцията за връзката между мисъл и звук на Сосюр. Мелодията на Илуватар се ражда от мисълта и на свой ред тя (мелодията) е в основата на сътворението на Айнурите, Земята, елфите и хората. Единствено Илуватар (върховният бог) знае как от мисълта се ражда звук и как мисълта се превръща в звук. Под нетленния пламък[xxv] авторът вероятно има предвид и творческия огън, който в древногръцкия мит Прометей дръзва да открадне и да даде на хората. В Библията огънят присъства на различни нива. Най-високо са огнените езици на Светия дух, от който произлиза всичко- символ на Словото, в което е Бог и което на свой ред е в Бога - по Евангелие от Йоана. По-ниско е обикновеният огън, който хората ползват в своя бит, а най-ниско е огъня в Ада. Светът в поредицата е изграден по модела на свещеното дърво на живота Игдрасил/ Югдрасил в скандинавката митология (Небе и Корона-„Свят на Боговете”, Ствол- „Средна земя”; и Коренище- „Ад”- място на смъртта и мрака)[xxvi]. Небе (царството на Илуватар, в който е нетленния пламък на Битието), където живеят и Айнури; Корона- светът на Айнурите (Валари и Маяри, наместници на Илуватар, управляващи стихии и пространства); Ствол (Средна Земя)- в прехода от короната към ствола живеят елфите (колкото по-ниско са разположени по ствола, толкова по-ниска е йерархията им). На ствола живеят хора, джуджета и хобити. Коренището е Мордор - оттам пълзят болестите и заразите, чиято цел е да разрушат дървото. Мордор е населен с духовете на пръстена - назгули, с орки и други зловещи и примитивни съ