Проблемът за живота, литературната творба и изкуството

„Изгубени предания” и „Недовършени предания” очертават поредицата в рамки като историческа поема, разказваща за Раждането на Света и неговото развитие, за живота на Айнури, елфи, джуджета, хора, хобити и др. Сърцевината на тази поема до голяма степен е изградена по библейски модел и загатва това, което евреите твърдят за Танах (юдейския вариант на Стария Завет), че съществува преди хората и че Бог я е дал на тях едва, когато са били готови за нея. Светът се ражда в представите на Еру- Илуватар, а след това той го материализира чрез музика, за да разгърне историята му хоризонтално (има начало и край по модел на хрониката). Сосюр представя мисълта като мъгла, но тази мъгла функционира не единствено чрез звук, а и чрез форми, които са налице в съзнанието, за да може чрез тях мисълта да формира ясни представи. Поне в човешкото съзнание тези форми присъстват въз основа на нещо което е или което е било. Дали светът не е бил формиран от Бога по модел на нещо вече прочетено в Книгата, с която Той разполага? Книгата като форма се появява едва в „Хобит”, но нищо не може да докаже или да отрече, че тя присъства някъде отвъд „Изгубени предания”. Историята от Сътворението до Края на Дните е описана много по-рано в „Силмарилион”-  не съвсем пълно, за да може другите предания да добавят по нещо различно, от което определена част ще съвпадне, или може да се съвмести в сглобки с частите от другите творби; или ще се отличава коренно от тях като различните версии на едно и също предание. В „Силмарилион” има истории, загатнати само в отделен пасаж, или едно изречение, както частта за „Хобит” е загатната във връзка с епохата на Всевластните пръстени. Това провокира читателите да размишляват върху библейските истории като съвкупност от различни предания- събирани и съвместявани едно към друго, като песните на Омир от различни източници, когато е трябвало да бъдат представени като цялостна творба в доста по-късен период от създаването им. Известно е, че въпреки че е избягвал прякото смесване на митологията с религията, Толкин се е ръководил от християнските принципи и е заимствал от похватите за изграждане на Библията и други свещени текстове. Например историята за падението на Княза на Зората в Библията е загатната мимоходом, а в поемата „Изгубеният Рай” на Милтън е цялостно разгърната. Съотношението на творбата на Милтън спрямо Библията е като съотношението на „Хобит” спрямо разказът за Третата епоха в „Силмарилион”. Четящият творбите на Толкин започва да си припомня, че Библията се откроява не само като история, но и като поема (защото стихът е основен елемент (фрагмент) в нейния текст). Грехът на Адам и Ева не е първият грях в Света, сътворен от Бога. Това навежда на мисълта, че на хората е даден само онзи дял, който се отнася до тях. Книгата на Бог