Проблемът за живота, литературната творба и изкуството

    Толкин е не просто учен, поет, писател и преводач, той реставрира текстове и надгражда корпусите от писмени знаци и думи в много стари езици като превежда съвременни понятия, които вмъква в своите преводи на старинни, най-вече средновековни творби. Същото прави и по отношение на староанглийския език, докато превежда митове, легенди и епос от старошведски, старофинландски, старонемски, готически и др. езици, спазвайки средновековната метрика. Тези му занимания са основа за изграждането на различни езици на елфи и други същества и на поемите „Децата на Хурин”; „Куента Нолдоринва” и „Куента Силмарилион”, които вплита в „Силмарилион” и в цялата поредица. Толкин създава поемите “ползвайки английската средновековна алитеративна стъпка (стихотворната форма на „Беулф” и други англосаксонски поетични творби), налагайки върху английския език строгите форми на ударената сричка и „началната рима”, спазвани от древните поети- умение, в което постигнал изключително майсторство под най-различни форми” [xxi]. Той използва модели и мотиви от нордическата, скандинавската, келтската и други митологии, и Библията за да изгради свят. За разлика от В. Улф не ги загатва имплицитно, а ги полага като структурни компоненти, върху които гради различни сюжети, алегории и метафори, за да разкрие проблемите на индустриалното и постиндустриалното общество. Така върху старите основи на митовете той твори нова, модерна митология.           

    Цялата поредица  може да се разгледа като митология и метафорично да се представи като лаборатория за научни експерименти, дълга поема и симфония.

   Текстовете са конструирани като митология, започваща в незапомнени времена, загатнати от „Изгубени легенди” (които Кр. Толкин решава да издаде), продължава през съвременния мит за Илуватар (който Толкин е конструирал въз основа на прочити на скандинавската митология, тезите на Аристотел за възникването на античната драма от Дионисиевите празници, Библията, „Изгубеният Рай” на Милтън и др.), разгръща се като митология в останалата част от „Силмарилион”, преминава в хроника, описвайки различни събития от историята на Средната земя, за да се завърне обратно към мита – чрез позабравяне и разпокъсване в „Недовършени предания”. Не е известно какъв е бил замисълът на Толкин, освен, че се е опитал да напише продължение, но след десетата страница, е решил,