но тази бездна е най-поетичната част от творбата. Там чрез
метафорите езикът се е слял ведно със стихиите и покоя. Там са статичната
картина на самотното езеро, промените, пречупени през докосванията от лъчите на
фара и слънцето, единението на къща с море. В. Улф е в лъчите, едва докосващи
мечтания блян, пронизвайки хидростатичните пластове, които притискат къщата да
не изплува ясно в съзнанието и от дебрите на нощта. Тя е владетелка и на морето
(съзнанието), подобно на Нептун- разярен от наглостта да вземат без негово
позволение, да откраднат от пищната украса на трапезата му един детайл- една
круша и да развалят украсата на пиршеството, композицията от фруктиерата на
Роуз, от картината на Лили. Ритъмът е загатнат чрез определени редувания - на
озаглавяването на отделните части; на действията, присъщи за навиците и
професията на всеки един персонаж, чрез определени еднакви действия и жестове
на различни хора в началото и в края на романа. Така са постигнати ритъмът на
природата и ритъмът на живота на цивилизования, отделил се от природата, човек
– похват, близък до похвата на старогръцките поети, изразяващи чрез подредбата
по съзвучие на словосъчетанията шумовете на действия, които описват…[xvi] но
с преобърната перспектива- чрез подбор и подредба на багри, а не на звуци. Някои
от тези действия провокират паметта и сетивата на персонажите в романа и
събуждат в тях отделни спомени. Има повтаряне на определени моменти и действия
в по-малки интервали от време в отделни глави:
плетене, рисуване, изрязване на фигурки от списание, рязко спиране на
мисълта при внезапен шум (изстрел, втурване, рецитиране на висок глас…); чести
описания на едни и същи детайли:
вещи,
места, природни картини, заучени банални фрази, мъдрости, стихотворения...
(каменната саксия с мушкатото, живия плет, гроздовете на червената калина).
За ритъм се споменава и в самото произведение:
шадраванът от разпенена вода, който изригва всяка вечер на пресекулки и
пулсиращите цветове на залива (37); за
ритъма между музикалните тонове, с които са сравнени мистър и мисис Рамзи (57-58);
очакването за ритъм при сътворяването на
картината (184)
и др. В „Минава
време” има ритмичност в начина на подредба на фрагментните откъси, щрихиращи с
малко думи, но в дълбочина- какво се случва по света сред философите, мистиците
и воюващите. Те съединяват фрагментните откъси (от слухове, фрагменти от
статии, колони или заглавия от печата), оповестяващи смъртта на мисис Рамзи и
на Андрю, сватбата и смъртта на Пру. Не са разположени в пълна симетрия, но създават
усещане за такава в разгръщането на разказа, защото има ритъм, редуване и
подредба в определена част от пространството на текста. В третия от тях (156)
се споменава за виденията на мистиците и философите, в които човешката плът е
раздробена на атоми и звезди.
&n
