Проблемът за живота, литературната творба и изкуството

Дали подобно сливане е било възможно? Дали то е израз на миг от спомена за връзката: майка-дете от утробния период, която продължава след раждането и постепенно се прекъсва едва в пубертета? Тази връзка е била не постепенно, а рязко прекъсната, когато умира майката на тринадесетгодишната Вирджиния. Защото освен влюбеност, прегръдката най-силно засяга желанието за възможността тя да се докосне до своята майка. Мисис Рамзи е нетипична англичанка с аристократични корени от южна страна, която, според слуховете, е имала самоубил се годеник, или съпруг (като Септимъс- съпруга на Реция от „Мисис Далауей”). Следователно прегръдката между Лили и мисис Рамзи би могла да се разглежда просто като прегръдка между близки хора с южен (по-топъл) характер и нищо повече. Препратката към скачените съдове (мотив от разговорът между Агатон и Сократ в „Пирът” на Платон), както и прочитите през призмата на други моменти от „Мисис Далауей” и „Орландо” дават нов оттенък, насищат с още един смисъл прегръдката между Лили и мисис Рамзи- знак за влюбеност между жени. Всичко зависи от целта на изследователя. А що се отнася до начинът на писане на Вирджиния Улф, той винаги е пасивно провокативен – „Може да е така, но може и да не е така. Ха, познайте!“.

    Прегръдката от „Към Фара” е ключова от психологическа гледна точка- безмълвен момент, смислово наситен като знак -  означаемо за три различни вида близост: между майка и дете; между близки хора и между влюбени жени. Как би изглеждал подобен момент на протичаща мисъл и безмълвна прегръдка през теорията за езика на Сосюр? Коленете на мисис Рамзи са връзката и преградата между нея и Лили – преграда и връзка, каквито са листа, върху който В. Улф пише, и текстът на Платон, каквато е пъпната връв, каквато е и връзката между скачените съдове. Сам по себе си този момент не може да се тълкува директно в каквато и да е посока, без да се има предвид, че чрез мисис Рамзи е загатната майката на авторката и изобщо майката, т.е. връзката: майка-дете. Този възел изразява синтезирано търсенето на отговори на различни въпроси и ситуации. Погледът отстрани, дистанцията на твореца подсказва, че биографичното в този роман не е единствената рамка, през която е редно той да се чете и изследва. Моментите на емпатия показват, че онова, което изглежда че е пречупено до голяма степен през биографичното, всъщност може да се отнася просто до отговори на въпроси, които авторката си е задавала за неописани и незагатнати в романа хора.Четенето през биографич