Проблемът за живота, литературната творба и изкуството

кровеното: отношенията в едно семейство; между влюбени; приятели; представители от университетските и творческите среди; между възрастни и деца; разликата между интуитивното и логическото познание; разликата между учен и учен кариерист и др. Проблемът за изкуството е и в споровете между мистър Рамзи, Тансли, Лили, мисис Рамзи и др. за ролята на жената в различни дейности, науката и изкуството; чрез метафори- архетипи от различни митологии, загатнати чрез контури, сенки, щрихи, петна, пръски... Фигурата на Богинята майка е символ на раждането, смъртта и вечния живот. В архетипа на богинята, загатнат чрез мисис Рамзи, В. Улф сякаш открива нещо, чрез което да се противопостави на непрекъснатото хищничество, на ужасяващата бездна от нищо в умовете и душите на хората на науката и изобщо в едно общество, изгубило устоите на вярата. Защото мисис Рамзи е вярваща по своему и винаги се уповава на Бога. Авторката я е изобразила с щрихи, загатващи богинята, която изкуството пресъздава в Изида и която то постепенно трансформира до фигурата на Мадоната, на Дева Мария[xix]’[xx].

    Изследвайки творбата, според теорията на Сосюр, ние откриваме, че ако моментите от спомените на В. Улф не са предварително сглобявани, разглобявани и пак сглобявани, и съвместявани в отделни фрагменти, няма как изведнъж авторката да ги включи в мозайка, изобразяваща поток на съзнанието, който постоянно тече в настоящето на принципа на филмовата лента. Мисълта е мъглявина, а едно подреждане и синтезиране чрез словото на подобна информация от период от около 30 години изисква време. В случая с В. Улф този процес е свързан с преодоляване на болката. Мозайката от моменти ре-конструира поток на съзнанието, чрез който бива ре-конструиран светът от миналото, в който е конструирана философията за едно непрекъснато зациклящо настояще на модерността през погледа на твореца в трето лице.

    В. Улф облича мисълта не със звук, а с действия, с метафори, с цветове, форми…-  знаци, които нямат строго определени граници. Те могат да преливат и да променят смисъла си в хроматичната гама на безмълвния език, с който си служат жените. Преливането им и нетрайността им ги превръщат в нещо различно и често противоположно на това, което са: а-форми, а- действия, а-метафори, а- знаци, а-символи. Многозначна а-символия, в която всяко нещо може да се тълкува като себе си, като не себе си и като противоположното на себе си. Безмълвието не е просто езикът на жените, а на интровертните, интуитивни натури. В дългия ход на човешката история този език се е установил като възможен за общуване между жените, но не е типично женски, защото чрез него те общуват и с децата си, независимо от какъв пол са д