а, която предхожда сътворяването на човечеството
вероятно е много по-подробна и обхваща като описание истории за повече вселени,
отколкото човешкото въображение може да си представи. Библията е и Книгата на
Живота, защото хората са част от света, започващ с Битие и завършващ с Края на
Света. Това ги позиционира в нейния сюжет, който те дописват с живота си преди
края на света. Дневникът на Билбо е малко тефтерче, което прераства в голяма
книга, която пък прераства в поредица от книги, написани от хобити. Във
„Властелинът на Пръстените” (ВНП) авторът твърди, че е откривал записките на
хобитите като разпилени фрагменти, които е напасвал, за да напише книгите.
Билбо, Фродо, техните приятели и поколенията им описват своите приключения, следователно
остава въпросът: Кой е Авторът на фрагментите от „Силмарилион” и „Децата на
Хурин”? Това провокира и към друг въпрос: „Може ли Библията на хората, по чийто
модел Толкин изгражда творбите си, да се тълкува като къс- фрагмент от Книгата- достояние единствено на Бога?”. Разбира
се, подобни интерпретации не липсват в световната литература[xxvii]. Фрагментът
е творба, характерна за модернизма, ето защо, въпреки че могат да бъдат
разглеждани и представяни през призмата на коя и да е бъдеща или минала епоха,
произведенията на Толкин са преди всичко модерни. Макар че изначалните поетични
текстове са редуцирани чрез съкращения в проза (от самия Дж. Р. Р. Толкин, а
после и от неговия син- Кристофър Толкин), вътрешната ритмика на езика е
запазена чрез рими или чрез отделни детайли, като възклицания и други акценти с
патос в описанията така, както присъстват в песенния епос. Затова в определени
моменти в оригиналния си вид повествованието (на английски) продължава да
напомня за средновековните поеми и за пиесите на Шекспир. Съчетанието на
елементи от мит, поетика, музика, драматургия и различни други жанрове, показва
че Толкин се е стремил да постигне онзи възел в литературата и изкуството, в
който са съчетани в зародиш всички литературни форми, заедно с хрониката. Така
Толкин достига до висшата поезия- приказката, разказвана под звуците на
еоловата арфа, която романтиците от Йенската школа, като Новалис имат предвид.
Поредицата на Толкин може да бъде представена метафорично
като симфония:
На ниво структура:
За симфонията е характерно, че водеща роля
в нея има мелодията на определен музикален инструмент, докато мелодиите от
всички инструменти са съчетани във всеобща хармония така, както са съчетани в
едно цяло белезите от различни литературни родове и жанрове в произведенията на
Толкин- над средно допустимото за един чист жанр, без някои от тях да
надделяват. Неслучайн
