Проблемът за живота, литературната творба и изкуството

о, за да обясни непрекъснатите промени и развитие на вълшебната приказка, Толкин я сравнява с гърне, в което къкри митологична яхния от разнородни части[xxviii]. Ако не е подплатата на вълшебната приказка, в която той е вмъкнал мотиви и модели на конструиране от различни жанрове, ще е трудно да се определи към кой точно жанр спадат всичките му творби. Например „Децата на Хурин” е едновременно поема, балада и предание, разгърнати под формата на прозаичен текст- роман, мит, исторически разказ (хроника). Тя съдържа в себе си белезите на приключенския роман, рицарския роман, трагедията и др. По малко по-различен начин, но по същата логика, са изградени и останалите произведения от поредицата. В жанров аспект разказът за децата на Хурин има една много интересна особеност – той е най-близо до автентичния скандинавски мит и се отдалечава повече от вълшебната приказка. Но въпреки това е и вълшебна приказка, защото разказва за приказни и фантастични елементи (магии, вълшебни предмети и др.) и същества (елфи, вълшебници, дракони, джуджета и др.). Толкин би могъл да оправдае трагичния  финал на „Децата на Хурин” с приказките, събрани от Братя Грим, които невинаги завършват щастливо[xxix].  Но като цяло „нарн“ представлява тъжна, елегична песен, без музикален съпровод, характерна за скандинавския епос.

      Подходът на изграждане на поредицата може да се сравни не просто със симфония, а дори и с подходът на изграждане на постимпресионистична творба като „Към Фара” на В. Улф. Много преди да прекрачи прага на училището, Дж. Р. Р. Толкин е бил записан на уроци по пиано. Още тогава заявил на своята майка, че няма по-величествена музика от музиката на речта[xxx]. А това е повод поредицата му да бъде разгледана метафорично като симфония, състояща се не от ноти, а от руни и други писмени знаци, композирани в определен вид ритмика на речта.

На ниво сюжет: Началото на повествованието е поставено със сътворението на света и живите същества от мисъл и музика. Мелодията е представена като метафора за езика в „Силмарилион” и песента на Айнурите може да се тълкува през оптиката на философския модел за Словото в Началото от Евангелието от Йоана.

 На ниво композиция на ”Силмарилион”: Логиката на подредба на епохите (не главите) съответства на композицията на симфонична творба от три части. Сюжетът на „Силмарилион” е разпределен в три епохи- Първата е свързана със сътворението на света и силмарилите; Втората-