11
Ще трябва да почакате...Преди Него.
До последното си бухане
бухълът не се е поколебал
в мълчанието на ярката светлина.
За да разберете, че автошоуто
не диша с Вас, търкаляйки се
до зората на тъмно,
до засушаващите паузи,
когато е късно да се запазят зърна,
но не е късно за потопи, блокиращи лисиците.
Изведнъж на някакъв остров излайва
истерично в елака спирачка.
Дотогава, когато докторът
ще влезе в чакалнята,
със знаещо изражение за това,
което искате и ще сложи проклетата си
ръка на Вашето рамо.
И жената, с която сте преживели
години наред с всичко казано
без злоба, защото животът е начин на живот,
ще изрече, че всичко е заради децата и че
никога не Ви е обичала.
Дотогава, докато несигурността
на френските неправилни глаголи
не се срещне с напътствията
от католическия сеньор О'Мали,
който Ви предлага дъвката си.
Знаеш ли, че нашият Спасител умря за всички нас...
И когато сълзите се събират в очите ти, се засмя.
На шега разбира се, но заради Него ние сме...
Избирате последното алиби като краста,
а аз се възхищавам на искреността,
красива като възпалена плът или летен изгрев.
До Него...
И не забравяйте чудото на добрите дела
от съвсем обикновени хора!
То расте вътре в Бога за да създаде
величие в нормалните твърдения.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.