* * *

Пчелата знае, че хладните ганглии на змиорката изгарят някъде...

А печалната глава се вдига за дългото завръщане.

През зимни бездни, през голямото слънцепадане

носи своите знания като навигатор без звезди,

под които е чисто в нейния шумен, тежък труд.

Бръмчи, бръмчи на Север към звездните блата,

където сьомгата усеща есента, като странник по

склона на голямото, темпорално пропадане...