Пикиращата светлина е равна в плоскост, потапяща
крила в геометрията на орхидеите, които залезът извайва.
И няма ъгъл черното на сянката, яздеща върховете.
В последната бурна лавина от светло, над боровете
в гърлестото дефиле се спуска ястреб.
Движението на крилото му коси́ надолу, още в деня
като наточен от стомана ръб и чуваме
как падат монети по стъпалата на Времето.
Главата на всяко стебло натежава от златото
на нашите грешки...
Виж го само как се издига над сетния блясък,
не познаващ време и грешки, с непримиримо към света око,
непрощаващо се люлее...
В сянката.
Дълго е всичко сега...
Последният дрозд, последният прилеп
кръстосва по йероглифите на мъдростта.
Огромна и древна е тя като звезда.
Стабилна като Платон над планината...
И ако няма вятър бихме чули
как Земята мели със своята ос...
Или историята на всяка долитаща капчица.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.