която
е дъщеря на професор) са повлияни от литературата, лингвистиката, философията,
историята, митологиите, изкуствата, теориите на учени- основоположници в много
области на модерната наука. Видно е, че теориите на Ф. дьо Сосюр имат ключова
роля в много отношения в творбите и на двамата автори – те са вдъхновение и
създават много полета за работа. Като
цяло и двамата автори са заинтересовани от проблемите на модерността и търсят
начин за връщане към предмодерната, а Толкин дори и към прединдустриалната
епоха. Машината и неправилният научен подход водят към обезчовечаване, към
разрушение. Символите на пълнотата до които Улф и Толкин достигат са
сходни- пашкулът и Земята. Светът, който
изгражда Улф е интровертен, свързан с мисълта, а често и с телепатията. Божеството
творец, загатнато в творбите ѝ, е жена. Светът, който изгражда Толкин е
екстровертен, моделиран по подобие на разказите в митологията и Библията.
Основното божество е мъж: Илуватар- единственият.
Замените на речта с мелодия и на мелодията с реч, които прави
Толкин, са в противоположна позиция спрямо представянето на езика чрез багри,
което прави В. Улф. В първия случай езикът е на говоренето, а във втория
случай- на безмълвието, респективно творбите им са симфония на езика и симфония
на безмълвието. Разбира се, героите на Толкин не са лишени от интуиция, особено
елфите и маярите- вълшебници, но като цяло предаването на мисли между тях се
извършва чрез стройно подредени изречения, което означава, че речта е
предварително заложена в представите им и с нейна помощ те комуникират. Докато
улавянето на мисли и емоции на няколко нива чрез мисли и знаци в „Към Фара”
позиционира определен акт едновременно в и извън творбата и разгражда езиковия
знак от теорията на Сосюр на все по-малки елементи- носители на определен
смисъл (част от смисъла на цялото, от което се отделят, но и сами по себе си). Толкин
ползва и езикови системи от различни знаци- руни, ползвани от друидите в
древността за гадаене, които подобно на хроматичната гама на езика на
безмълвието съответстват на определена фигура, състояние, минало или предстоящо
събитие, божество, вечност, едновременни празнота и пълнота- абсолют. Руната
съответства на един или няколко звука, а името ѝ е съчетание от не повече от
осем звука в краен случай (най-често от два до четири)[xxxv].
Следователно с един или два звука човек е могъл да назове фигура, предмет, име,
минало или предстоящо събитие. Неслучайно руните са считани за сакрални
магически знаци, в които е заключено познанието за света и всемогъща сила.
Неслучайно Толкин акцентира върху това, че с напредването на годините и
епохите, езикът се обезцветява откъм смисъл и форма. Смисълът, формата и
мястото на знака са ключовите понятия, по отношение на които работят и Толкин,
и В. Улф. В конструирането на романа чрез различни похвати ре-конструкции и
деконструкции на знака, в крайна сметка В. Улф разгражда знака за окото, който
съответства на формата на пеперудата. Разграждане
