Проблемът за живота, литературната творба и изкуството

шение на изграждането на фигурите и образите на елфите. Техните нежни и хармонични тела сякаш извайват речта, придавайки ѝ мелодичност, хармония и ефирност. Реч- музика. Валидно е и обратното, че телата им са нежни, а осанката изтънчена, защото са изваяни от движението на звуците на речта. Докато орките не говорят еднакво какъвто и да било език, поради лошата артикулация, ниското ниво на познания и мисъл, в резултат на силните деформации, получени от изтезанията в тъмниците на Мордор и впрягането им чрез магия в служба на Мелкор, Саурон и Саруман. Това е и причината те да нямат възможността да се придържат към правилата на която и да е граматическа система, нито пък да имат свои език и граматика. Саурон създава за едно от последните поколения орки (селекция между орки и тролове- Урук Хай) черната реч, но те не могат да се придържат към правилата ѝ за употреба и ползват само отделни думи.

     Чрез темите за истинското изкуство, сътворяването на магически предмети, магьосничеството, кражбата и неточното копиране на преден план са изведени проблеми от общочовешки характер- за любовта, красотата, добротата, всеотдайността, изкушението, завистта, злото, алчността, властолюбието, хищничеството. Създателите на техниката работят и с магии . Ето защо под влияние на злите магьосници, елфи и хора са обезчовечени, зомбирани и превърнати в орки без знания, без мнение и без душа.

    Подобно на всеки човек от епохата на модернизма, Толкин се е насочил към откриването на собствен духовен център. В случая той търси и центъра на обществото, в което живее, връщайки се към корените на езика и митологията на древна Англия, чрез опитите си да ги реставрира. „Ще направя така, че да имаме повече, отколкото сме изгубили, нещо като продължение на английския”- заявява той в публична лекция, като под „английския” има предвид облика на английския език преди инвазията на римляните и норманите[xxxiv]. Но същевременно се уповава на християнството и под многоликите пластове, някъде, в дълбочина, в творбите му се крият алюзии към свещения град- земния и небесния Йерусалим.

      Изводите, които могат да се направят от написаното дотук, по отношение на работата и произведенията на двамата автори са много. В епохата на модернизма има пренасищане от различни повествователни форми и мотиви, затова подобно на своите съвременници, те прибягват към различното и актуалното. Като представители на среди, в близост до университетското образование и Толкин (който е преподавател) и В. Улф (