Проблемът за живота, литературната творба и изкуството

с падението на Нуменор - Аталанте; Третата- с Всевластните пръстени и победата над Моргот (Мелкор), Саурон и Саруман. И както е във всяка симфонична творба: Първа част е тържествена (В „Силмарилион” - Сътворение на Света чрез музика и плавно преминаване към история, която има идейна и темпорална свързаност със следващата част); Втора част е тъжна, реквиемна („Силмарилион” - Падението на Нуменор), а Третата- динамична и тържествена („Силмарилион” - „Епохата на Всевластните пръстени” и финал с победа над Злото), като последната е реплика на Първата, защото се съдържа в нея[xxxi] и защото с победата над Злото се постига изначалната всеобща хармония.

На ниво композиция на поредицата: Логиката на подредба на книгите съответства на композицията на симфонична творба от четири части[xxxii]. -  Първа част е тържествена- „Силмарилион” е тържествена; Втора част е тъжна, реквиемна- „Децата на Хурин” е реквиемна  (Разказва се за трагичната участ на семейството на Хурин); Трета част е танцувална (менует), или по примера на композициите на  Бетховен закачлива весела, жизнерадостна (скерцо) -„Хобит” (приказка за приключенията на веселата компания на един хобит, един вълшебник и много джуджета); Четвърта част- бърза, динамична и тържествена във финала- „Властелинът на пръстените” (с много битки; загуби и победи, във финала тържествена, защото накрая светът е спасен). „Властелинът на Пръстените” е  реплика на „Силмарилион”, защото е част от повествованието ѝ и защото, ако Силмарилион начева със Сътворението на Света (Началото на дните), то „ВНП” разказва за последната епоха преди Свършека на дните.

Език: Според теорията на Ф. дьо Сосюр за сходството на езиците и тяхната история, възстановяването на най-древния, първи език е невъзможно, тъй като много от езиците не са част от един и същи общ праезик и развитието им, и прекъснатостта им не може да се представи в права линия, както е праволинейна историята на човечеството, а трябва да се разглежда чрез успоредявания[xxxiii]. Заключението на Сосюр в най- общ аспект е, че теориите на Пикте за най-древния народ и за санскритския като основна начална база за най-древния език са неверни. Там, докъдето е могъл да работи по отношение на изграждането и функционирането на различните езици, Толкин е приложил съпоставителния подход,  историческия подход и подхода на езиковите реконструкции. Темата за древния език Толкин е успял да разгърне, опирайки се на митове, известни от епохата на романтизма и чрез изкуството- представяйки най-древния език като музика. Теориите на Сосюр за изследването на примитивната реч, която няма писменост и че езикът е тясно свързан с психологията, са приложими по отно