ОТЧУЖДЕН

Отчуждих се от всяка истина за началата

на стеблата, реките и градовете.

Имам име, което ще бъде улица на раздели,

и сърце, което се появява на рентгенови снимки.

Отчуждих се и от тебе, майко на всички небеса

и къщи на безгрижността.

Сега кръвта ми е беглец, принадлежащ

на няколко души и отворени рани.

Моят бог живее във фосфор от кибритена клечка,

в пепелта, която пази облика на отсеченото дърво.

Не ми трябва картата на света когато заспивам.

Сянка на житен клас сега покрива моята надежда,

и моето слово е ценно

като стар семеен часовник, който не отмерва времето.

Отчуждих се от себе си, за да стигна до твоята кожа,

която ухае на мед и вятър, до твоето име,

означаващо безпокойствие, което ме успокоява,

което отваря портите на градовете, в които спя,

а не живея. Отчуждих се от въздуха, от водата, от огъня.

Земята, от която съм създаден,

е вградена в моя дом.