Опрощение

На стъклото на колата се почука:

- Тук съм. Хайде казвайте, че бързам.

- Влезте, влезте в колата само за пет минути – и Хосе отвори, а Росица седна вътре, без да затваря вратата.

- Слушайте, Росица, - поде Хосе – уморих се от страшни кошмарни видения след погребението на сестра ми. Снощи пак я сънувах. Чисто и ясно чух гласа й. Беше като жива пред мен. Каза ми: „Хосе, още утре да върнеш на Росица златните накити, които й подарих. Аз на нея съм ги подарила и тя знае какво да прави с тях. Ако не ги върнеш, ще те удуша.”

Много пъти е идвала в съня ми, но този път наистина се изплаших. Сигурно съм извършил грях, но Бог ми дава възможност да поправя грешката си. Моля, простете ми, че постъпих така с вас! Вие не сте лош човек, истинска сеньора сте!

- Дон Хосе, оставете комплиментите сега! Ще ви кажа нещо, което е стряскащо. Знаете ли, че аз сънувах нощес нещо подобно. Доня Кармен ме попита на сън „защо не ги нося”. Първо се зачудих за какво става дума, защото изключих, че може да е за накитите. Но и във вашия, и в моя сън има нещо, което ме кара да се замисля. И на двамата тя ни казва нещо еднакво: че „знам какво да ги правя”. Дали не е нещо друго? А не просто „да ги нося”...

- Знам ли... Но аз просто да си ви ги дам. А вие вижте там какво ще ги правите. – каза Хосе с непривичен за него топъл тон и сякаш час по-скоро искаше да се отърве от странния товар, подаде на Росица пакетчето със златния ланец и гривната и сякаш скъса голям камък от шията си, та му олекна.

Росица ги сложи в чантата си и тръгна озадачена.

Прибра се вкъщи без да отвори пакета нито на другия ден, нито на следващия. Мина седмица. И пак събота... и пак изпусна чиния в мивката...

- Пак не отидох на гробищата! Ама че съм и аз! – упрекна се полугласно Росица. – Ще отида на църква. Може Господ да помогне да реша какво да правя с тези накити. Защото не са току тъй тези думи - „тя знае какво да ги прави”.

На другия ден беше неделя и Росица се запъти към близката църква. Литургията ще да е минала, но тя и без това не разбира какво си мърморят свещениците, на някакъв неразбираем каталунски при това.

Имаше сватба. Росица бръкна в чантата си и затърси дребни пари за свещи. Ръката й напипа торбичката с накити и сякаш се опари от тях. Хрумна й да помоли някой свещеник да ги освети. После ще мисли какво да ги прави. Запали свещ, помоли се за здраве и успех, както обикновено правеше и остана да погледа. Бяха малко сватбари, скромна сватба, а това беше необичайно за пищните и шумни сватби на испанците по този край. Дори младоженците бяха скромно облечени, почти беднички. Възрастна жена се кръстеше непрекъснато и не беше ясно дали на себе си говореше, или на Росица:

- Горкичките са и двамата! Бог да ги благослови! Беднички.В детски дом са пораснали, без родители, милите... Ама като са