Моето голямо гръцко лято

звезда. Как се казва новият, питам Пламен, а той, свива рамене, като че ли това е съвсем в реда на нещата: „Новият ли, а, Арес бе, Арес се казва“. Арес? Няма да свикна скоро с тази жива древногръцка митология около мен. На следващия ден започвам да си водя дневник. „19 юли. Днес Арес ми се усмихна.“ Какво ли може да означава това?

Албанците пристигат с къртачи и чукове, резачки, инструменти и се хвърлят право в боя. Изгризват нашата къща до тухла и започва генералният ремонт. Чука-трака, и ние като щъркелите, вием гнездо. Но краят му не се вижда. Жега е, пот се лее, нося ледена минерална вода и закуски като Струна невяста, а следобедното кафе е заместено от сладолед. Пагото. Пристрастявам ги към сладоледа, „фагото-пагото, педия“ (яжте сладолед момчета, на развален гръцки), те умират от смях и възприемат езиковата игра съвсем отговорно. Ядат послушно сладолед всеки ден. Гърците правят този десерт с въображение. Като италианският е, обаче винаги гарниран със смокиня, с вишна, с какао, с дъвка. Най-любимата част от деня е заключителната почивка с пагото. Преди нея съм изслушала десетки албански песни. Албанците работят здраво, тук пословицата „Да не ти влиза майстор в къщата“ просто не е валидна. Работят яко, като змейове. „Не, като чакали“, поправя ме Апостол. Работят като чакали и това е комплимент. Като се замислиш върху сравнението, съвсем точно е: обмислено, методично, без парадиране, без изхвърляне, тихомълком, безпощадно работят.  Наслушах се на мелодичния им илирийски език, разпяват, като си говорят, шегуват се, смеят се, с много „щ-, ж-, р-, ъ-„ и въпреки това звучи като музика. И пеят. Тъжни илирийски песни за гурбетчийска съдба, за любов и още други неща. Една сутрин Йорго си подсвирква „джингъл белс“, смея се, рано е, кириос Рамацоти за коледни камбанки, ако не си забелязал вън е 36 градуса. „Вътре се живее“, усмихва се матовият двойник на Ерос Рамацоти и с нетърпящ възражение жест залепя поредната плочка.

„Много умни хора са албанците“, подчертава авторитетно Апостол, гръцкият ни съсед. Как ли ги е държал толкова дълго Енвер Ходжа затворени вън от света, чудна работа? Всичко им иде отръки, много бързо свикват тук, с езика, с порядките, особено християните. Много работят, много са честни. Е, могат да бъдат и страшно отмъстителни… и разказва страховита история за едни неизплатени навреме надници, в резултат на което за отмъщение албанските работници на полето изрязали завинаги няколко стотин декара насаждения с киви. „Доста диви са някои албанци“, клати глава Апостол, „Ето, Монди едва го оженихме за която трябва“. За която трябва. Семейството, къщата, децата – това са най-съществените опции в гръцкия живот. И сакралният предмет във всеки хол е семейният албум със снимки. Няма прошка за старата мома или ерген – абе, на тия хора трябва да им има нещо? „Вие, българите сте друго“, продължава Апостол. „Образовани сте, даже и когато