Моето голямо гръцко лято

не са висшисти, българите са учили и много знаят. И сте много културни, цивилизовани сте, въпреки комунизма, много знаете за света, много бързо се събирате, правите общност, а тези не са така“. Какво чуват ушите ми! Някой най-накрая да каже за нас, българите, че сме общност, че сме единни, че сме по-добри от другите.

Има и цигани, те са в съседното село Пигес. Живеят капсулирано. Но и за тях се грижи гръцката майка-земя. Всички работят, тук никой не разчита на помощи и държавна милост. Всеки ден покрай нас минава възрастна циганка, много стара,  с лице като печена ябълка, ръцете й са като дървесни коренища, очите й се въртят в орбитите и вечно се смее. „Майката на лудия“, уточнява Пламен, „този, който обикаля като Свети Бернар с две големи бели кучета“. Оглежда критично къщи и дворове. Кафеджиите го черпят с кафе, а всички затварят прозорците на колите си, защото той обича да краде ключове на коли. Не че нещо, просто е пристрастен към тези бляскави предмети. Пее си, от време на време се провиква и гледа горделиво, но винаги поздравява – калимера (до обед), калиспера (след обед), с поклон. Като казах ключове – тук никой не си заключва вратата на къщата, а ключовете на колите висят на таблата. Циганката поздравява сърдечно и говори, говори, сигурно ми врачува, нещо му пита, но не я разбирам. Охи каталавено. Праисторическа е, подобна на индийска богиня, слаба и жилава, изгубена някъде в шарените си въздушни шалвари, протяга ръка за просия и ми се усмихва, подавам й нещо за ядене, комат хляб, и на гръцки е комат, тя сяда в праха на улицата, просто кляка със скръстени крака, като огромен воден лотос или шарена пеперуда, шалварите се вдигат, надути от вятъра, и се разстилат плавно около нея като току що приземен парашут. В дебелата сянка на трите пинии пред оградата ни, високи по 30 метра, обичат да се спират всички. На практика целият трафик от пристанището към летище Кавала минава покрай нас, хапват, разтъпчат се, пийват, ако са гърци, задължително се обръщат с лице към съседната църква и се прекръстват. Най-красивата църква в селото, шарена, с открита камбана, Йоан Продромос, точно на завоя е, което си е малко опасно, защото всички се заглеждат в нея. Някои слизат за снимка. Други, шофирайки, пускат за секунда кормилото и правят бърз кръстен знак във въздуха. Стряскащото е, че го правят и мотористите.

Топло е. Жарък гръцки юлски ден, слънцето като немилостив прожектор грее насочено. от десет и половина до шест след обяд. Никой нормален грък не си подава главата от къщи. Освен нас, щураме се по двора все за нещо, и циганите, които в индианска нишка отиват към кафенетата и камионите с дини. На връщане се спират  до крайпътната смокиня, отрупана с плод. Съседите ги подканват, „откъснете си, трябва да се изяждат, че плодът капе и ще дойдат полските мишки“. Смокини, големи колкото юмрук. Разчупваш ги и от тях потича меден сок. Ярки тъмноч