Париж в жълта жилетка

ички тези мисли и да се настроя на фриволна вълнá, като яхна гребена на Коледния дух? Ето, пак клишета. Базари, вин шод, макарони, глаз, нуга и коледни бушове, шампанско и стриди, печени марони, шоколад и фромажи. Или пък не е ли по-добре да минем изцяло на интелектуалска тоналност – Лувър, Мюзе Д`Орсе, Л`Оранжери, Сакре Кьор, Пале-та и Версай-и? Не, отсега ви казвам, че Версай го изключвам от програмата си, защото той трябва задължително да бъде посетен в пролетен или летен слънчев ден. Имам горчив опит от преди три години със зимния, затворен Сан Суси със спрени фонтани и оковани в дървени къщички статуи като живи погребани в парка. Тъжният зимен парк, в него единствено водоплаващите в езерото са щастливи. До Версай се отива с надземно метро, нищо особено, но в момента имам само... седмица в Париж. А отида ли до Версай, пътят до Шартр оттам е само двайсетина минути. Шартърската катедрала е това, което трябва задължително да се види, за да дръзне човек да твърди, че познава поне малко средновековната култура. Този разказ и тази картина ви го спестявам до лятото.

Сега да се съсредоточим върху зимния Париж, облечен в жълти жилетки и революционен плам. Всяка стъпка в града напомня за горещите зимни събития тук. Бронзовата Жана Д`Арк, възседнала своя кон, е вдигнала копие към небето, а около дръжката му някой е намотал сигналножълто шалче, актуалния десен на сезона. Все едно ни казва: Жана е с нас. Зад гърба й остава катедралата Сен Огюстен, пред погледа й е знаменитата катедрала Мадлена. Вървя по булеварда на Мадлената към парка Монсо. Легендата твърди, че тази катедрала притежава най-грамадните масивни каменни колони в света. Стилът й е на римски храм с неестествено мащабен и дълъг кораб, несвойствен силует на католическа църква, вероятно заради това - любимо място на артистичната бохема на Париж. Тук е опят миналата година Джони Холидей, а утре вечер предстои възпоминание за годишнината от смъртта му. Рокмузиканти вече репетират в катедралата и ми се струва невероятно подобно либерално поведение. Предстои ми да се се убедя в нетрадиционните подходи на католическата църква към паството й в следващите дни, когато ще изслушам последователно две меси – утринна в Сакре Кьор и вечерна в Нотр Дам, а междувременно в дневните си обиколки ще дочуя и баптистки инструментали в Сен Мишел дьо Пре, и масонски мелодии в Сен Сюльпис.

Сен Мишел дьо Пре, църквата на мускетарите, красивата старица на Париж, ни посреща, облечена в бяла найлонова роба, готова за реставрация. По-шарена от нея е само Сен Шапель и въобще, какви бяха тези приказки за мрачното Средновековие, не знам и никога няма да проумея. Червено, керемидено, синьо, яркожълто, фигури и много светлина. Виждам много малка част от чудните й стенописи и декорации, достатъчни да ме оставят без дъх, дотолкова, че на излизане забравям да потърся знаменитото кафене Фльор, където дълго си говорели и се влюбвали един в друг Жан Пол Сартр и Симон дьо Бовоар. Той – с непривлекателната си външност и н