Париж в жълта жилетка

разкървавени нози. Разбира се, наоколо има и гъши пух, и лебедови пера, и тюл, и пачки, и музикални карусели, и очарователни сувенири в магазинчето на операта, записи, дискове, ноти, каквито ти душа иска. Най-впечатляваща обаче се оказа залата на оперната библиотека на четири етажа, с вътрешни извити стълби и читалня за усамотение. Тук, освен че танцуват, свирят и пеят, видно е, че и доста четат. Правя последен завой, критично оглеждайки краката и осанката си в кристалните огледала, и си вземам сбогом с Операта.

На следващата вечер се сбогувам и с Париж. Без жълта жилетка, без ясно решение как точно да променя света, без пухкав зимен шал, поне едни жълти ръкавички да си бях купила за спомен? Спомен от моя Париж през зимата, между няколко революции, един атентат и настъпващо коледно брожение. Купувам си задължителния парфюм от магазина на летището, Мон Герлан Ла пти роб ноар ще ми напомня поне за известно време уханието на Париж. 13 декември е, самолетът бавно отлепя от пистата на Бове, затварям очи и поемам дълбоко дъх. Тринайсети като тринайсети. Мястото ми е 13 А, до прозореца. Не ми се падна от съдбата да съм балерина в Гранд Опера, поне не и в този живот. Което си има и своите предимства, нали?