Къщата на славея е непокрита,
заскрежени цветове замръзват в гелообразния въздух,
лисица вика от замръзналата си бърлога...
Любимата ми си тръгна.
Сам съм.
Зима е.
Веднага след като розовото завоня
дивата пчела увисна в звънеца на зюмбюла,
а светлото сияние на красотата се срути.
Сам съм.
Зима е.
Свещта ми разлива тих огън,
звездният Орион ловува...
Елате молци, елате сенки в мъртвия свят!
Любимата ми си тръгна.
Сам съм.
Зима е.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.