Някога, някога...
Треперещо вълнение.
Тръстики и папур
Там до реката.
Някога, някога...
Сякаш в съня,
среброто на овдовялата луна
изъска потока.
Каква стара скръб
и как се губи любов?
Луна, тръстика, треска,
а аз те мечтая.
Защо?
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.