Сам

Къщата на славея е непокрита,

заскрежени цветове замръзват в гелообразния въздух,

лисица вика от замръзналата си бърлога...

Любимата ми си тръгна.

Сам съм.

Зима е.

Веднага след като розовото завоня

дивата пчела увисна в звънеца на зюмбюла,

а светлото сияние на красотата се срути.

Сам съм.

Зима е.

Свещта ми разлива тих огън,

звездният Орион ловува...

Елате молци, елате сенки в мъртвия свят!

Любимата ми си тръгна.

Сам съм.

Зима е.