Айнщайн в парка
до зеления павилион,
долу при езерото,
храни катерички
с фъстъци
от кафяв хартиен плик,
докато едно малко момиче
в ученическа униформа
наблюдава от
срещуположната
пейка. Тя езавистлива и срамежлива
пред стареца Айнщайн
и способността му
да прави компания
на катериците –
завистлива и срамежлива,
две могъщи сили,
воюващи в едно толкова малко
дете, мисли си Айнщайн;
и се пита как
да изчисли колко дълго
ще се борят помежду си,
какъв ще е изходът,
и дали ще се борят вътре в нея
завинаги – дълго след като всички
фъстъци и катерички са изчезнали.
Юнският вятър реже косите на Айнщайн,
танцува над езерото – като ветровете на войната;
той сгъва празния хартиен плик от фъстъци
на малки трапеци и го подава
на малкото момиче – кораб, с който да отплава,
да отплава в този ужасен, ужасен свят.
The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.