Вятър и червени вагони

Обичам безпорядъка в нашата стая:
Когато пепелникът е в банята,
Под леглото – някакви листове,
Бирата – върху разваления телевизор…
И през прозореца се виждат опушени облаци,
Докато слушаме блус,
Плюейки на вятъра,
Който често духа
По течението на река Вере –
Към моста –
Обхождайки червените вагони на въжената линия.
Сега в тях живее само вятърът.
А възрастният машинист,
Който пое Южната станция,
Скърби за счупената си будка
(Там се крият гущери, измъчени от летните жеги).
На стълбите машинистът продава семки и търси деца,
Доведени от родителите за плаж или на село
(За ваканцията).
Но морето вече е толкова далече,
Че никоя река не стига до него,
Защото реките обърнаха гръб
И ни оставиха на вятъра,
Който живее в червените вагони
И свири.