Мислите отново бяха влезли в главата на Денис. Всъщност самият той не бе сигурен дали изобщо я бяха напускали. Спомняше си нещо да шепти в ухото му вечер, но не можеше да го чуе ясно в просъница. Той скъси дистанцията между него и групичката.
- Ей, ей, ей, ти да не си луд? - изграчи този, който пазеше кутрето. - Спри се!
Вие не спряхте, когато му беше времето. Сега и аз няма да спра, когато ме молите.
Вътрешният глас ставаше все по-настоятелен. Денис не знаеше, но по лицето му се забелязваше задоволство. Беше заобиколен от толкова много зайци. Можеше да се закълне, че носовете им трепериха. Усети вълчи вой да ехти във вътрешностите му. Можеше да вкуси силата и тя беше сладка като конфитюр. Но имаше и нещо друго.
Усети глад. Отчаяна нужда да прокара острието по нечия плът. Сдържаше се, но защо му беше да го прави? Тези грубияни бяха изцапали ботушите и ръцете си с неговата кръв, а може би и с тази на други живи същества. Със седмици щеше да носи синините върху тялото си. Мускулите му още ридаеха при всяко по-рязко движение. Белегът от унижението можеше никога да не изчезне. Денис отпусна ръка. Вдигна ножа. Върхът му сочеше на много места едновременно.
Точно преди да го хвърли нанякъде, застина. Китката му потреперваше. Бореше се със собствените си крайници. За секунда огледа всички наоколо. Момчетата бяха пребледнели като призраци. Денис очакваше поредната шегичка, нападка, какъвто и да било шум. Тежкото мълчание бучеше в ушите му.
Фокусира се върху малкото кученце. Сега осъзна колко позната изглеждаше кафяво-бялата му шарка. Това беше рожбата на любимата му Харпия. Имаше дори очите ѝ - ситни черни мъниста. Те бяха отворени широко и следяха внимателно Денис.
Не се размеквай за някакво си пале. И без друго ще убиеш и него след това.
Всичко в Денис се преобърна. Какво го беше прихванало?
- Какво… Защо?
Защото сега ти си хищникът. А хищниците могат да правят каквото си поискат.
Денис започваше да губи контрол върху ръката си. Пръстите му бяха станали бели от стискането на дръжката. Размисли. Не искаше да бъде хищник. Усещаше как прем
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.