Лъв сред хиени

4.75   (16 гласа)

Не ме питай каква кръв тече във вените ми.

Кръвта не знае химни .

Не познава граници .

Не помни битки

и не избира знам е.

Питай ме къде съм проговори л.

На чий език съм казал „мамо “.

По коя земя съм тичал като де те

и от кои книги съм научил

какво е чест

и какво — позор.

Питай ме пред кое знаме съм стоял изправ ен

и на коя земя съм дал клетв а,

когато думата още тежеше пове че

от подписа под нея .

Аз знам къде съм роде н.

Знам езика ,

с който светът за първи пъ т

получи имена около ме н.

Знам песните ,

които не съм учил ,

за да ги помня .

Знам онова странно свиване в гърди те,

когато три цвята се вдигнат над главата ми

и за миг едно парче пл ат

тежи колкото цяла земя .

Аз съм българин .

Не защото някой го е написа л

в документ .

Не защото ми е удобно .

А защото България е останала в м ен

дори когато аз не останах в не я.

И затова ме боли ,

когато чуя най-силно да говорят за родина та

онези, които първи биха я продал и.

Имало ги е винаги .

Сменяли са дрехите .

Сменяли са господарите .

Сменяли са имената си .

Някога са ги наричали еничари .

Днес думите са други .

Но навикът е същият—

да целуваш знамето пред тълп ата

и да го продаваш зад гърба ѝ.

Да викаш „България!“

по-силно от всички,

докато търсиш какво ощ е

можеш да откъснеш от не я.

Да чакаш някой да падн е,

за да се нахвърлиш върху останало то.

Като хиена.

Защото и лъвът е хищник .

И хиената е хищник .

И двамата имат зъби .

Но има разлика

между сила

и озъбване .

Между глад

и алчност.

Между това да отстояваш свое то

и да разкъсваш своит е.

Лъвът не става лъв ,

защото реве на-йсилно.

Не доказва себе с и

на всяка крачка .

Не носи гривата си като меда л.

Тя просто е част от него .

Както България е част от мен .

И ако някой ден остана сам

сред глутница от смеещи се гърл а,

които ми обясняват

как трябва да обичам земя та,

на която съм се клел—

нека говорят .

Нека се смеят .

Нека бъдат много .

Винаги са били много .

Но тази земя е преживял а

царе и робства ,

предатели и спасител и,

еничари и герои .

И още я има.

Жива е.

Докато има поне един ,

който не я продава .

Поне един,

който помни.

Поне един,

който стои изправен ,

дори когато около него

вече няма други лъвов е.

Защото хиените могат да бъдат глутни ца.

Но глутницата

никога не превръща хиена та

в лъв.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2026