Не ме питай каква кръв тече във вените ми.
Кръвта не знае химни .
Не познава граници .
Не помни битки
и не избира знам е.
Питай ме къде съм проговори л.
На чий език съм казал „мамо “.
По коя земя съм тичал като де те
и от кои книги съм научил
какво е чест
и какво — позор.
Питай ме пред кое знаме съм стоял изправ ен
и на коя земя съм дал клетв а,
когато думата още тежеше пове че
от подписа под нея .
Аз знам къде съм роде н.
Знам езика ,
с който светът за първи пъ т
получи имена около ме н.
Знам песните ,
които не съм учил ,
за да ги помня .
Знам онова странно свиване в гърди те,
когато три цвята се вдигнат над главата ми
и за миг едно парче пл ат
тежи колкото цяла земя .
Аз съм българин .
Не защото някой го е написа л
в документ .
Не защото ми е удобно .
А защото България е останала в м ен
дори когато аз не останах в не я.
И затова ме боли ,
когато чуя най-силно да говорят за родина та
онези, които първи биха я продал и.
Имало ги е винаги .
Сменяли са дрехите .
Сменяли са господарите .
Сменяли са имената си .
Някога са ги наричали еничари .
Днес думите са други .
Но навикът е същият—
да целуваш знамето пред тълп ата
и да го продаваш зад гърба ѝ.
Да викаш „България!“
по-силно от всички,
докато търсиш какво ощ е
можеш да откъснеш от не я.
Да чакаш някой да падн е,
за да се нахвърлиш върху останало то.
Като хиена.
Защото и лъвът е хищник .
И хиената е хищник .
И двамата имат зъби .
Но има разлика
между сила
и озъбване .
Между глад
и алчност.
Между това да отстояваш свое то
и да разкъсваш своит е.
Лъвът не става лъв ,
защото реве на-йсилно.
Не доказва себе с и
на всяка крачка .
Не носи гривата си като меда л.
Тя просто е част от него .
Както България е част от мен .
И ако някой ден остана сам
сред глутница от смеещи се гърл а,
които ми обясняват
как трябва да обичам земя та,
на която съм се клел—
нека говорят .
Нека се смеят .
Нека бъдат много .
Винаги са били много .
Но тази земя е преживял а
царе и робства ,
предатели и спасител и,
еничари и герои .
И още я има.
Жива е.
Докато има поне един ,
който не я продава .
Поне един,
който помни.
Поне един,
който стои изправен ,
дори когато около него
вече няма други лъвов е.
Защото хиените могат да бъдат глутни ца.
Но глутницата
никога не превръща хиена та
в лъв.
The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.