Изплети ми кошничка от очакването
да се видя с дъщеря ми и майка ми.
Напълни я със слънце, за да ме топли,
когато вятърът съблече ризата ми,
за да наметне някой бездомник
на другия край на света.
О, време!
Не позволявай да остана сама
на поляната пред чуждия дом –
глухарче, което не помни
къде е поникнало
и как се е озовало
далече от себе си.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.