Радка Атанасова - Топалова

Поезия

Цял живот

5.00  (2 гласа)

Поезия

Бяло слънце

4.89  (371 гласа)

Поезия

Теменуга

4.88  (249 гласа)

Поезия

СТАРАТА КРУША

4.88  (8 гласа)

Поезия

Разсъмнало море

4.87  (141 гласа)

Поезия

Крило

4.86  (14 гласа)

Виж още

ПОСЛЕДНИЯ ВЛАК

Дай първата оценка

И глъхнат стъпки в коловози.
Червен е залезът,
а изгрева - мъгляв.
Лица и маски се смаляват
с усмивки  плахи на уста.
Сезони и мъгли се сменят.
Земята- плодната, мълчи.
А жупел на небето стене
и земетръсен речен гняв пълзи.
 Мълчат долини и пътеки,
опърлени дървета и треви.
Човеците- безмълвни силуети.
Орлите- пак орли.
Каква е тази участ непозната?
Земята ни отхвърля- нашата земя.
Животът ни  едничък е…
 пендара сякаш златна.
Кога ли ще го споделим?
Заглъхват стъпките ни в коловози.
На гарата…последен  влак.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2026