ПОСЛЕДНИЯ ВЛАК

И глъхнат стъпки в коловози.
Червен е залезът,
а изгрева - мъгляв.
Лица и маски се смаляват
с усмивки  плахи на уста.
Сезони и мъгли се сменят.
Земята- плодната, мълчи.
А жупел на небето стене
и земетръсен речен гняв пълзи.
 Мълчат долини и пътеки,
опърлени дървета и треви.
Човеците- безмълвни силуети.
Орлите- пак орли.
Каква е тази участ непозната?
Земята ни отхвърля- нашата земя.
Животът ни  едничък е…
 пендара сякаш златна.
Кога ли ще го споделим?
Заглъхват стъпките ни в коловози.
На гарата…последен  влак.