Ето защо хронотопът тук не е център на тази поезия. От друга страна, подобна структура на антологията не би могла да центрира онези Сашо-Бандеровски мотиви, образи и стилистика, с които той, убеден съм, остава в нашата поезия.
От трета страна, аз разполагах с безценен дар – записки, които Сашо е правел, отбелязвайки онези стихове, без които, така да се каже, няма да е той самият. Те, разбира се, са в книгата, но като всеки безценен поет той си е налагал прекалени ограничения поради, предполагам, онази скромност, липса на какъвто и да е белег от псевдо-месианство, с което се отличават обикновените бездарници и простаци в литературата.
Та, искам да кажа, че подбраното от него аз значително разширих.
Както виждате, във великолепно издадения том от Хермес, 270 страници безкомпромисен автентичен поетов текст, самите стихове – 225 на брой, са разпределени в девет цикъла, бих ги нарекъл, поетически свитъци.
Опитах се в тях да центрирам мотивните ядра на лириката на Александър Бандеров, от една страна, а, от друга, да синтезирам максимално неговата си стилистика, да не позволя дифузни за нея елементи да се намърдат в съответния свитък. Сами ще прецените дали съм успял.
Още малко около историята на тази антология.
Заглавията на деветте цикъла са заглавия или на книги, или на стихотворения, или отделни стихове на Бандеров. Опитал съм се това да са най-автентичните негови неща. Хорал на ветровете, както се нарича първият цикъл в антологията, е от едноименната му лирическа поема, но от друга страна, задава образа на вятъра като тотален символ в поезията на Александър Бандеров.
Тази поезия се гради преди всичко на два от четирите земни елемента, ако използваме феноменологията на Гастон Башлар – въздуха (вятъра) и земята (камъка). Тя не е водна и огнена и тъкмо въздушно-земна. Тъкмо затова си позволих като втори цикъл – след Хорал на ветровете, да поставя Каменното село – от едноименното стихотворение на Сашо Бандеров.
Друг, според мен Сашо-Бандеровски мотив, е отдалечеността, другостта, изобщо фигурата на „пришълеца”, която той употребява в лириката си обикновено в съчетание с времето, а не толкова с пространството. Тази лирика има усет за разпада на времето повече, отколкото за разпада на пространството. Затова и в нея думи-знаци к
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.