Пепел от рози е автентичен текст, който без претенции обяснява другата страна на живота – онази, която я няма в стиховете на мъжа, но и без която тези стихове нямаше да се родят, или поне да бъдат същите. Ето защо Александър Бандеров е щастливец, невероятен щастливец за един поет.
Мария ми каза, че е крила записките си от самия него, но той все пак е намерил ръкописа, докато бил сам в апартамента в Торонто. Прочел го и ... го харесал. Сигурно е съжалил, че в един или друг смисъл животът на Мария е бил ограбен, подчинен, съчленен. Може би, ако не е била съдбата, да е имала друг път, свой път в литературата.
Но на човека не е дадено да гадае, на достойния човек му е отредено да върви по пътя си достойно и докрай, така, както вървят Александър и Мария Бандерови.
Благодаря ви за вниманието!
[1] Словото е четено на 7 ноември 2008 г. в зала Съединение на Историческия музей в Пловдив.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.