Смъртоносен предел

Видях как ястреб плува по въздушното течение

в залеза над Уайоминг.

Той възкръсна от тъмни иглолистия, от последните

сиви резки, от безпощадната белота, сред мрака на спектрален сън,

над мързеливата чистота на снежни дънери.

Там – на Запад бяха Tетоните – заснежените върхове,

чакащи в тъмен профил за да разбият съзвездията.

Отвъд високото сега виси само черно петънце.

И в допълнение: зад този диапазон златните очи

ще се повдигнат за да отбележат последните

драскулки на светлината...