Заек

Вниманието му бързо беше привлечено от изненадващи крясъци. Локалите тъкмо го подминаваха, докато размахваха ръце. Те обаче не му обърнаха внимание, тъй като бяха прекалено заети да бягат от едно едро животно. Денис се усмихна - съседското куче, Харпия, лаеше гръмогласно към изплашената група. Сигурно беше последвала миризмата на малкото си по мръсните им обувки. Тя разпъваше и свиваше дългите си крака, и гонеше хлапетата, сякаш бяха белки.

Денис погледна към кутрето, което бе облегнало глава на гърдите му и спеше. Трябваше да го върне на майка му. Преди това обаче беше длъжен да направи няколко неща - да го изкъпе, да почисти раните му, и най-важното - да му даде име. Хубаво име, което всички щяха да помнят.