Четири и двайсет

Изпекох 24 коса в пай и когато го разрязах, звуците от гласовете им огласиха стаята. После реших, че всичко може да се случи. А след това не се изненадвах лесно. Имаше счетоводна кантора и крал с много пари, кралица, която се развличаше с хляб и мед, имах шест пенса и малка торбичка с жълтици. Бях млада и красива. Правех разни неща с тялото си. Нарязах себе си на 24 парчета с размера на пиле и се отдадох на краля. Когато бях отворена, се чу невероятно пеене. Беше звукът от неговите пари, падащи в устата ми и огромната бездна на небето, плюеща птици като лоши семена. Рязаха и рязаха, докато и един нос не остана, дрехите се вееха на въжето като хиляда празни души, телата им, отрязани чисто и превърнати в нищо. Не се изненадах. Никога не оставах гладна. Пеех, за д си изкарам прехраната.