Отразяване

Като слаб стих съм
Всеки негов ред е останал
По пръстите, скрити в джоба му
От разкъсаната ми вена капе вдъхновение

И как
Всеки път повеждам към теб
Стъпките си, чакащи на ъгъла
Решени уж да обходят града
И как все със същата привичност
Попадат те зад сянката ти

Сега чашата,
От която пиеше чай
Е филджан, скрил клетви в себе си
Карта с тайнства
Когато и да надникна
По стените му виждам твоите стъпки

Чайката на вълнолома
край този рибарски залив
Не подвиква „Ела пак“ само към мен
Явно е намерила писмото, скрито в дъха ти
Уловен в рибарските мрежи

Не може така
Рано всяка сутрин
Да хващам греблата
Да загърбя пристана тихо
Сърцето ми в лодката си остана

Тринайсет часа е, пътниците слязоха
Чакам те пред спокойните води
На тихия пристан
Да не би стъпките ти да се оплетат
В любителските въдици
Твоите стъпки, които свят трябва да видят