Някоя вечер

Чай от дъжд и сушени корени

от самотно растение.

Томове с анатомия на спомени

без местоимения.

Само зимата тук се завръща

с някое ново лекарство.

Отъняват южните пътища

на сърцето опасно.

В провинциалните мои сънища

някакъв зъл началник на гара

всяка нощ на перона зъзне

и с въображаем пътник се кара...

Спри пред дома ми някоя вечер-

да полаем по Главната с тебе на воля!

После пак замини надалече,

по небесния път на неволята!