Пейзаж с влак и човек с една обувка

А опашката на влака се отдалечава,

лъкатушейки сред хълмовете и лозята

и смалява се, смалява се пейзажът,

и животът се изнизва-

сякаш вятърът издухва

летните пердета от корнизите.

Дотърчах дотук с една обувка.

И с една надежда.

И сега какво ще правиш, пешеходецо наивен?

Ще приберем във бъчви гроздето и ще направя вино,

а после ще възседна някой хълм и накъдето видя.