* * *

Една сълза небето ще разцепи,

в един дъждовен, много мъчен час.

И думите, които бяха слепи,

прогледнаха невинно между нас.

А във вселената на кръчмата ни злачна

просветваха две дюли с вик зелен.

Бедрата ти като светкавици внезапни

прорязваха дъха ми поразен.

И водката ни гледаше красиво,

изтръпнала от твоя кратък смях.

Непостоянна като денна самодива.

И постоянна като нощен грях.

Минавах аз през теб, а в теб летеше

най-детският ти миг, обраснал в мъх.

Ти бавна като дим издишан беше

и бърза бе, като притиснат дъх.

Ала отива си Хлапето, то не чака.

Как бърза то във своя пъстър дъжд!

И само дюлите ще светят в полумрака,

като играчките на неродения ни мъж.