Снежният човек

Казах ти аз, че снежният човек порасна,

казах ти, виж през заледения прозорец,

но бе обрасъл твоят сън със скреж,

а вън, в градината, една змия от лед,

тъгуваше по свойта ябълка,

защото леденият свят

отдавна беше изоставен

неприлъстен, неприлъстен,

неизживял бедрата ти горещи,

а биха те сломили твърдостта му,

и викът на твойта светлина

раздрал би тъмната му непорочност,

проплакал би, проплакъл би

светът тогава,

и тръгнал из градината с ботушки

за да направи снежния човек,

но вече късно е, защото, мила,

снежният човек порасна,

казах ти, погледни го в градината,

но каза ти, не мога, каза ти,

защото моят скреж е вече сън.