Лек живот

Защо - не? Работили съвестно, не биели жените си, не пропивали парите от заплатата, кътали дом. Събирали, както правят всички живи твари - от бръмбара до орела.

Спомнил си как са радвали очите му малките жълти цветенца край линиите, които никой не забелязва, как се е вслушвал в горските шумове, в песните на птиците… Възхищавала го е красотата на мразовитите утрини, мъглата, която заскрежава голите клони… А страшната катастрофа с изпуснатия влак, която предотвратил и спасил стотици живи души…

А всички книги, с които пълнел оскъдното си пространство… Те му говорели за необозримия свят. Той поддържал знанията, насадени от бавачки и частни учители, четял на френски, понаучил и руски език.

От своето кътче внимавал в развитието на света. Ако би имал всичко, нямаше ли да прилича на онзи Камий - презадоволен, изнежен, нехаен, макар и интелигентен и притежаващ собствено достойнство.

Кое е за предпочитане? Господин имал свой опит. Сам се справял. Богатството, което получил, възприел като своего рода изпитание. Зачитал Бога, без да е религиозен в общоприетия смисъл, оказвал внимание и на съпругата си, и на родствениците й, не се натрапил на сина си, не му наложил вижданията си. А ето и тази наистина намъчена жена, както я определяла снахата, сега била до него. Постигнал сговор, равновесие и спокойствие. Какво му трябва повече? Да изпрати Марините приятелки да се лекуват в санаториум? Да дава на бай Ламби всеки месец добри пари, та да се поразпусне човекът? Да посъветва Калин да вземе магистратура в чужбина?

Не, не. Да си стои тук, дето му е мястото.

Сетил се за думи на голям писател. Според него Бог рекъл:

„Тук те поставям. Воювай тук!”.

Да, може да си в най-затънтения край, но точно там Господ да е поискал да има верен воин.

Господин погледнал спящата Мара, наместил възглавницата й, усмихнал се и произнесъл полугласно:

- Тук съм, Господи.