Лек живот

Готово.

Господин искал Париж и Сен Мало, а Калин съвсем неочаквано заявил, че държи да види брат си - нали се сещате, онзи най-малкият Камий.

Мара позамълчала, но храбро отвърнала:

- Защо не? - и заповядала всички Камиевци да бъдат предупредени. Ще се срещнат някъде из Париж.

Не. Камий старши ги кани в дома си. Непременно.

Е, щом е такааааа…

Отишли.

Още от входа на двора най-малкият Камий се хвърлил на врата на брат си, търкулнали се по моравата, а детето му прошепнало, че иска той да му бъде татко. Тъй, де. Да има с кого да хвърля топка и да се надбягва. Хубаво нещо е млад татко, не като…

Това си останало между тях. Другите Камиевци и новата снаха били любезни и засмени.

Камий старши харесал този си внук още когато го видял в България. Но сега останал съвсем доволен и обявил, че и него ще включи в завещанието си. Гледал с учтиво внимание Господин, май се поинтересувал от финансовото му състояние.

Ако е до голяма къща, и Господин има, макар и без толкова обширен двор. Но притежава и етаж на Витошка, магазини, винарски изби, маслобойни, земя…

Камий ще ни каже на нас! Той има ли апартамент на Шан-з-Елизе.

Междувременно Камий забелязал нежните погледи, които си разменяли съпрузите Маргаритови, досетил се, че тук не са толкова важни къщите и разните имущества, затова на сбогуване, когато целувал ръка на акушерката, доблестно заявил:

- Добър избор, мадам.

И се замислил коя от старите си обожателки да ощастливи, защото човек може да е бил с много жени, но само една да му приляга.

И какво? Върнали се, живеят си семейно, замислят къде още да идат, срещат се в Интернет с новозеландците, ходят на гости, а и те добре посрещат, внукът Калин вози Маргаритови да гледат оперети в София, въобще колко му е на един брак да бъде удобство?

Да, бе! Ако парите са налице. Питат ли ги онези, дето чакат да им се вдигнат мизерните пенсии?

Не е само това, не е. Една нощ Господин се размислил. Понякога не можел да спи. Останал му навик от нощните дежурства. Май, че бил по-чувствителен от Мара, защото на нея никакви дежурства не се отразявали. Спяла тихо и безгрижно.

Размислил се за живота си. Предписано му било лек и безбурен дял, а то? Всъщност, какви бури е имал? Решил да се самоубие. Но докато лежал на релсите, над него прелетял първият щъркел - знак за щастие. Господин се зачудил дали да не стане и тогава дошла Васка. Вдигнала го. Никога не се влюбил в нея. Тя, любовта е за избраници. Понасял я кротко, не й противоречал, бил нежен понякога, радвал се на детенцето…

Помирил се с този никакъв живот. А нима за др