Лек живот

Носел от останалата стока и на младите. Изглежда ги подхранил с витамини, та най-най-най-после се родило дете. Ламби. Радост и доволство за цялото бай Ламбево семейство. Само на Господин все не му било угодно. Четял, вземал книги от селската библиотека, но я изчел. За книги тогава имало опашки. Той се сприятелил с един книжар от близкото градче и събрал доста добри произведения от онези, скрити за свои хора в книжарските чекмеджета. Обичал пътеписи. Чрез тях пътувал.

 

Понякога вземал някой град и отивал в някогашния околийски градец. Васка само го молела да й носи списанието „Жената труженичка”. Там накрая имало снимки от новата мода. Да знаем как да се обличаме. Господин ходел и на кино.

 

Веднъж попаднал на някаква програма от наградени документални филми. Един от тях го поразил. Траел не повече от десетина минути. Там, в Югославия, в тъмна бедна стая на пода спяло семейство. Жената ставала, запалвала газена лампа, правела закуска на мъжа, изпращала го, после се заемала със задълженията си - подклаждала огън в огнището, окъпвала детето в старо корито, нахранвала го и отивала да се погрижи за болна възрастна жена, едва дишаща. Поизмивала и нея, хранела я, като се стараела да не я задави, завивала я и почвала да готви, да пере, да върши тежка работа в полумрака. Единственото прозорче било много високо.

 

Вечерта мъжът се връщал, ядял, лягал под чергата и захърквал.

 

Тогава тя вземала стълба, качвала се и надзъртала през прозорчето. Чакала да види влака. Той минавал за секунди, осветен, бляскав, устремен нанякъде.

 

Слизала бавно. Ето, и днес е съзряла как светът се движи. Лети покрай нея сияещ. И къде ли отиват тези щастливци?

 

Единствено развлечение за тая бедна душа.

 

Господин осъзнал, че е облагодетелстван. Може да се разходи, приготвят му храна, спи на легло, а не на земята, и от прозорците му се вижда безкрайният железен път. Това, което за него е еднообразно задължение - минаващите влакове, за някой друг би могло да бъде едничък светъл миг сред потискащата тъмнина. И този нещастник да приема тягостното си съществуване като живот.

 

Дошъл и по-млад стрелочник - женен. Семействата се сдружили по неволя, а Васка почнала да готви по-добре, научила я другата жена, готвачка. Тя открила бюфет, станало някак оживено. От селото идвали да се почерпят, след като кръчмата затваряла в девет часа според нареждането.

 

Малкият Ламби тръгнал на училище и отишъл да живее при баба си и дядо си. Господин и Васка си купили телевизор след дълго чакане, но така било тогава - за всичко се чакало - и за хладилник, и за нафтова или електрическа печка, за бойлер… Другите неща няма да ги изреждам. Правилото било: плащаш, чакаш година и половина и получаваш. Щом си обикновен човек. За по-важните тези ограничения не важели. И за хитреците. Много бил разпространен принципът: „ти н