Мария П. Георгиева

Поезия

Пустинята е майка на оазиси. ...

4.89  (1010 гласа)

Поезия

Домашен хляб

4.89  (87 гласа)

Поезия

Оттатък

4.88  (313 гласа)

Поезия

Икар

4.88  (111 гласа)

Поезия

Есен

4.88  (327 гласа)

Поезия

Битието явно е заоблено. Щ...

4.88  (33 гласа)

Виж още

Задушница

4.76   (17 гласа)

Страх ме е,

че ще забравя мъртвите

и те ще си отидат

сякаш никога не са били,

сякаш никога не са се смели,

плакали, мразили,обичали - живели.

Опитвам се да си напомня,

че всяка тяхна дума изговорена,

сълза изплакана, усмивка подарена

е останала във нечия душа или във мене.

Но страх ме е,

че ще забравя мъртвите

и себе си чрез тях, че ще забравя.

Защото аз след тях,

а те във мене са останали.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2026