Мария П. Георгиева

Поезия

Пустинята е майка на оазиси. ...

4.89  (1010 гласа)

Поезия

Домашен хляб

4.89  (87 гласа)

Поезия

Оттатък

4.88  (313 гласа)

Поезия

Икар

4.88  (111 гласа)

Поезия

Есен

4.88  (327 гласа)

Поезия

Битието явно е заоблено. Щ...

4.88  (33 гласа)

Виж още

Когато дядо ми беше млад

4.88   (80 гласа)

Когато дядо ми беше млад,

а ливадите не толкова стръмни,

щом слънцето изпечеше обяд,

той присядаше с всички такъми.

Огласяше чаткане чак до гората,

звънеше ситно като камбана,

доземи долепваше ухо тревата

да чуе кога ще бъде прибрана,

кога ще напълни плевника с аромати,

кога ще приспи момче и момиче,

кога ще ги събуди с щурци брадати,

кога ще им каже, че се обичат.

Притежаваше дядо тогава света –

къшей хляб, куп треви размечтани,

от отсрещния хълм го поглеждаше Тя,

а от очите му се усмихваше мама.

 

06.05.2017

Гергьовден

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2026