Мария П. Георгиева

Поезия

Пустинята е майка на оазиси. ...

4.89  (1010 гласа)

Поезия

Домашен хляб

4.89  (87 гласа)

Поезия

Оттатък

4.88  (313 гласа)

Поезия

Икар

4.88  (111 гласа)

Поезия

Есен

4.88  (327 гласа)

Поезия

Битието явно е заоблено. Щ...

4.88  (33 гласа)

Виж още

21

4.55   (58 гласа)

Гласът ти щом го чуе нежно да ромоли,

Отключва кладенец във мен като река,

Пробиваща вода тече нагоре

И в облака излива самота.

С ръце водата силно ме прегръща,

Понася ме в бездънното небе

И тъкмо чакам във какво ще ме превърне -

Оглеждам се - водата ми показва теб!

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2026