Одраскано

Докосвам с пръсти острието

на играта -

кротка емоция,

безсмислено красива,

възхитително безсрамна .

Къде се изгубих?

Защо?

Кого живея? Не е тази земята,

която ми поджожда

да открия най-същественото...

Оказа се тежък недъг

да предъвквам изгубено време –

сега в нозете си гледам,

искам случването на живота си

и с ръцете крехкостта му пазя -

нюанса на битието,

сочността на дивото,

първичното желание за две шепи

дъждовна вода –

да измия лицето си...