* * *

…Оголеният нерв се научи да обича

острите ръбове отдалече,

докато димът танцува със сенките,

а небесните пирати празнуват.

Остави листата да чернеят в изложба

и целуна за сбогом разширените зеници.

Накрая спря да прегръща засмукващи

бездни,

намери своето вселенско сияние,

за червените парещи клетки

зимата се превърна в красиво явление.

Тя беше там,

за да може

да

е.